памид

Речник на българския език

памѝд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Вид грозде с тънка люспа и тъмни зърна.
2. Вино от такова грозде.
прил. памѝдов, памѝдова, памѝдово, мн. памѝдови (към 1 знач.). Памидово вино.

Грешни изписвания (2)

  • памит
  • пъмит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-мид
непълен член па-ми-да
пълен член па-ми-дът
мн.ч. па-ми-ди
членувано па-ми-ди-те
бройна форма па-ми-да
звателна форма