палиатив

Речник на българския език

палиатѝв съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. палиатѝви, (два) палиатѝва, м.
1. Лекарство, което облекчава страданията, но не премахва болестта.
2. Полумярка, временна мярка.
прил. палиатѝвен, палиатѝвна, палиатѝвно, мн. палиатѝвни.

Грешни изписвания (15)

  • палеатив
  • палеътив
  • палиътив
  • пълеатив
  • пълеътив
  • пълиатив
  • пълиътив
  • палеатиф
  • палеътиф
  • палиатиф
  • палиътиф
  • пълеатиф
  • пълеътиф
  • пълиатиф
  • пълиътиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ли-а-тив
непълен член па-ли-а-ти-ва
пълен член па-ли-а-ти-вът
мн.ч. па-ли-а-ти-ви
членувано па-ли-а-ти-ви-те
бройна форма па-ли-а-ти-ва
звателна форма