пакостничество

Речник на българския език

пакостничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пакосничество

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-кос-т-ни-чес-т-во
членувано па-кос-т-ни-чес-т-во-то
мн.ч. па-кос-т-ни-чес-т-ва
членувано па-кос-т-ни-чес-т-ва-та