пазар

Речник на българския език

1. паза̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. паза̀ри, (два) паза̀ра, м.
1. Открито място, на което се търгува. Селскостопански пазар.
2. Потребители, купувачи. Търся пазар за стоките си.
3. Страна, в която се търгува.
4. Пазаруване, покупки. Отивам на пазар.
Изваждам/изкарвам на пазар. — Правя нещо известно на всички.
Пускам на пазара. — Изнасям за продан нещо, обикновено ново или в голямо количество.

Грешни изписвания (1)

  • пъзар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-зар
непълен член па-за-ра
пълен член па-за-рът
мн.ч. па-за-ри
членувано па-за-ри-те
бройна форма па-за-ра
звателна форма

2. Паза̀р географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пъзар