ощетяване

Речник на българския език

ощетяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оштетъване
  • оштетяване
  • ощетъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. още-тя-ва-не
членувано още-тя-ва-не-то
мн.ч. още-тя-ва-ния
членувано още-тя-ва-ни-я-та