ошарен

Речник на българския език

1. ошарен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. оша-рен
непълен член оша-ре-ния
пълен член оша-ре-ни-ят
ж. р. оша-ре-на
членувано оша-ре-на-та
ср. р. оша-ре-но
членувано оша-ре-но-то
мн. ч. оша-ре-ни
членувано оша-ре-ни-те

2. ошарен — мин. страд. прич. м. р.

ошарен е производна форма на ошаря (мин. страд. прич. м. р.).