ошав

Речник на българския език

оша̀в — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Компот, приготвен от сушени плодове.

Грешни изписвания (3)

  • ушав
  • ошаф
  • ушаф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ошав
непълен член оша-ва
пълен член оша-вът
мн.ч. оша-ви
членувано оша-ви-те
бройна форма оша-ва
звателна форма —

Връзки