очукан

Речник на българския език

1. очу̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • очукън
  • учукан
  • учукън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. очу-кан
непълен член очу-ка-ния
пълен член очу-ка-ни-ят
ж. р. очу-ка-на
членувано очу-ка-на-та
ср. р. очу-ка-но
членувано очу-ка-но-то
мн. ч. очу-ка-ни
членувано очу-ка-ни-те

2. очукан — мин. страд. прич. м. р.

очукан е производна форма на очукам (мин. страд. прич. м. р.).