очакван

Речник на българския език

1. оча̀кван прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • очаквън
  • учакван
  • учаквън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. очак-ван
непълен член очак-ва-ния
пълен член очак-ва-ни-ят
ж. р. очак-ва-на
членувано очак-ва-на-та
ср. р. очак-ва-но
членувано очак-ва-но-то
мн. ч. очак-ва-ни
членувано очак-ва-ни-те

2. очакван — мин. страд. прич. м. р.

очакван е производна форма на очаквам (мин. страд. прич. м. р.).