охлюв

Речник на българския език

о̀хлюв — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀хлюви, (два) о̀хлюва, м. Мекотело животно със или без черупка. Гол охлюв.
същ. умал. о̀хлювче, мн. о̀хлювчета, ср.

Грешни изписвания (3)

  • охлйов
  • охлйув
  • охлюф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ох-люв
непълен член ох-лю-ва
пълен член ох-лю-вът
мн.ч. ох-лю-ви
членувано ох-лю-ви-те
бройна форма ох-лю-ва
звателна форма —

Връзки