офсет

Речник на българския език

офсѐт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Начин на отпечатване, при който изображението първо се нанася върху метална плоча, после върху цилиндър с каучуково покритие, а от него се отпечатва върху хартия.
прил. офсѐтов, офсѐтова, офсѐтово, мн. офсѐтови. Офсетов печат.

Грешни изписвания (1)

  • уфсет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оф-сет
непълен член оф-се-та
пълен член оф-се-тът
мн.ч. оф-се-ти
членувано оф-се-ти-те
бройна форма оф-се-та
звателна форма —

Връзки