офорт

Речник на българския език

офо̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. офо̀рти, (два) офо̀рта, м.
1. Гравюра върху метална плоча.
2. Картина, отпечатана от такава плоча.

Грешни изписвания (1)

  • уфорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офорт
непълен член офор-та
пълен член офор-тът
мн.ч. офор-ти
членувано офор-ти-те
бройна форма офор-та
звателна форма