оформяне

Речник на българския език

офо̀рмяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • уформяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офор-мя-не
членувано офор-мя-не-то
мн.ч. офор-мя-ния
членувано офор-мя-ни-я-та