оферта

Речник на българския език

офѐрта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. офѐрти, ж. Предложение за сключване на сделка; предложение.

Грешни изписвания (3)

  • офертъ
  • уферта
  • уфертъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офер-та
членувано офер-та-та
мн.ч. офер-ти
членувано офер-ти-те
звателна форма