офанзива

Речник на българския език

офанзѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. офанзѝви, ж.
1. Спец. Нападение срещу противник на широк фронт.
2. Настъпление, нападение.
прил. офанзѝвен, офанзѝвна, офанзѝвно, мн. офанзѝвни.

Грешни изписвания (7)

  • офанзивъ
  • офънзива
  • офънзивъ
  • уфанзива
  • уфанзивъ
  • уфънзива
  • уфънзивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. офан-зи-ва
членувано офан-зи-ва-та
мн.ч. офан-зи-ви
членувано офан-зи-ви-те
звателна форма