отъняване

Речник на българския език

отъняване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отънъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отъ-ня-ва-не
членувано отъ-ня-ва-не-то
мн.ч. отъ-ня-ва-ния
членувано отъ-ня-ва-ни-я-та