отшелница

Речник на българския език

отшѐлница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отшѐлници, ж. Жена отшелник.

Грешни изписвания (7)

  • отшелнеца
  • отшелнецъ
  • отшелницъ
  • утшелнеца
  • утшелнецъ
  • утшелница
  • утшелницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-шел-ни-ца
членувано от-шел-ни-ца-та
мн.ч. от-шел-ни-ци
членувано от-шел-ни-ци-те
звателна форма