оттуляне

Речник на българския език

оттуляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оттулъне
  • отулъне
  • отуляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ту-ля-не
членувано от-ту-ля-не-то
мн.ч. от-ту-ля-ния
членувано от-ту-ля-ни-я-та