отточен

Речник на българския език

1. отто̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • оточен
  • оточин
  • отточин
  • уточен
  • уточин
  • утточен
  • утточин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-то-чен
непълен член от-точ-ния
пълен член от-точ-ни-ят
ж. р. от-точ-на
членувано от-точ-на-та
ср. р. от-точ-но
членувано от-точ-но-то
мн. ч. от-точ-ни
членувано от-точ-ни-те

2. отточен — мин. страд. прич. м. р.

отточен е производна форма на отточа (мин. страд. прич. м. р.).