оттичане

Речник на българския език

оттѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отичане
  • отичъне
  • оттичъне
  • утичане
  • утичъне
  • уттичане
  • уттичъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ти-ча-не
членувано от-ти-ча-не-то
мн.ч. от-ти-ча-ния
членувано от-ти-ча-ни-я-та