отстрочка

Речник на българския език

отстрочка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-троч-ка
членувано от-с-троч-ка-та
мн.ч. от-с-троч-ки
членувано от-с-троч-ки-те
звателна форма