отстраним

Речник на българския език

1. отстранѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отстръним
  • утстраним
  • утстръним

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-с-тра-ним
непълен член от-с-тра-ни-мия
пълен член от-с-тра-ни-ми-ят
ж. р. от-с-тра-ни-ма
членувано от-с-тра-ни-ма-та
ср. р. от-с-тра-ни-мо
членувано от-с-тра-ни-мо-то
мн. ч. от-с-тра-ни-ми
членувано от-с-тра-ни-ми-те

2. отстраним — сег. вр., 1 л., мн. ч.

отстраним е производна форма на отстраня (сег. вр., 1 л., мн. ч.).