отсечка

Речник на българския език

отсѐчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отсѐчки, ж.
1. Спец. Права линия, ограничена от двете страни.
2. Част от маршрут, от трасе, от път. На правата отсечка се опита да изпревари другия мотоциклетист.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отсечкъ
  • утсечка
  • утсечкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-сеч-ка
членувано от-сеч-ка-та
мн.ч. от-сеч-ки
членувано от-сеч-ки-те
звателна форма