отрупване

Речник на българския език

отрупване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-руп-ва-не
членувано от-руп-ва-не-то
мн.ч. от-руп-ва-ния
членувано от-руп-ва-ни-я-та