отро̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. отро̀ци, м.
1. ист. Зависим от феодала селянин във феодална България.
2. Остар. Новородено дете.
същ. умал. отро̀че, мн. отро̀чета, ср. (във 2 знач.).
прил. отро̀чески, отро̀ческа, отро̀ческо, мн. отро̀чески.
1. ист. Зависим от феодала селянин във феодална България.
2. Остар. Новородено дете.
същ. умал. отро̀че, мн. отро̀чета, ср. (във 2 знач.).
прил. отро̀чески, отро̀ческа, отро̀ческо, мн. отро̀чески.
Грешни изписвания (1)
- утрок