отрезвителен

Речник на българския език

отрезвѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отрезвѝтелна, отрезвѝтелно, мн. отрезвѝтелни прил. Който отрезвява. Отрезвителни думи.

Грешни изписвания (15)

  • отрезвителин
  • отрезвитилен
  • отрезвитилин
  • отризвителен
  • отризвителин
  • отризвитилен
  • отризвитилин
  • утрезвителен
  • утрезвителин
  • утрезвитилен
  • утрезвитилин
  • утризвителен
  • утризвителин
  • утризвитилен
  • утризвитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-рез-ви-те-лен
непълен член от-рез-ви-тел-ния
пълен член от-рез-ви-тел-ни-ят
ж. р. от-рез-ви-тел-на
членувано от-рез-ви-тел-на-та
ср. р. от-рез-ви-тел-но
членувано от-рез-ви-тел-но-то
мн. ч. от-рез-ви-тел-ни
членувано от-рез-ви-тел-ни-те