отпушване

Речник на българския език

отпу̀шване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отпушвани
  • отпушвъне
  • отпушвъни
  • утпушване
  • утпушвани
  • утпушвъне
  • утпушвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пуш-ва-не
членувано от-пуш-ва-не-то
мн.ч. от-пуш-ва-ния
членувано от-пуш-ва-ни-я-та