отпуска

Речник на българския език

1. о̀тпуска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. о̀тпуски, ж.
1. Временно освобождаване от работа. Годишна отпуска. Неплатена отпуска.
2. Спец. Край на църковна служба; разпускане.

Грешни изписвания (3)

  • отпоска
  • отпоскъ
  • отпускъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пус-ка
членувано от-пус-ка-та
мн.ч. от-пус-ки
членувано от-пус-ки-те
звателна форма

2. отпуска — ед. ч. непълен член

отпуска е производна форма на отпуск (ед. ч. непълен член).

3. отпуска — бройна форма

отпуска е производна форма на отпуск (бройна форма).

4. отпуска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

отпуска е производна форма на отпускам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. отпуска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

отпуска е производна форма на отпускам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. отпуска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

отпуска е производна форма на отпускам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).