отпразнуване

Речник на българския език

отпразну̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отпразнувани
  • отпразнувъне
  • отпразнувъни
  • отпръзнуване
  • отпръзнувани
  • отпръзнувъне
  • отпръзнувъни
  • утпразнуване
  • утпразнувани
  • утпразнувъне
  • утпразнувъни
  • утпръзнуване
  • утпръзнувани
  • утпръзнувъне
  • утпръзнувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-п-раз-ну-ва-не
членувано от-п-раз-ну-ва-не-то
мн.ч. от-п-раз-ну-ва-ния
членувано от-п-раз-ну-ва-ни-я-та