отопление

Речник на българския език

отоплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. отоплѐния, ж.
1. Отопляване.
2. Система за затопляне на помещения. Парно отопление.

Грешни изписвания (3)

  • отупление
  • утопление
  • утупление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отоп-ле-ние
членувано отоп-ле-ни-е-то
мн.ч. отоп-ле-ния
членувано отоп-ле-ни-я-та