отолог

Речник на българския език

отоло̀г съществително име, мъжки род (тип 15a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • отолок
  • отулок
  • утолок
  • утулок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ото-лог
непълен член ото-ло-га
пълен член ото-ло-гът
мн.ч. ото-ло-зи
членувано ото-ло-зи-те
бройна форма ото-ло-зи
звателна форма