отмятане

Речник на българския език

отмя̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отмятани
  • отмятъне
  • отмятъни
  • утмятане
  • утмятани
  • утмятъне
  • утмятъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-мя-та-не
членувано от-мя-та-не-то
мн.ч. от-мя-та-ния
членувано от-мя-та-ни-я-та