отмя̀на
—
съществително име, женски род
(тип 43)
Значение
ж., само ед. Разг. Заместване на някого в работата му. Тя е моята отмяна в домашната работа.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- отмянъ
- утмяна
- утмянъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | от-мя-на | |
|---|---|---|
| членувано | от-мя-на-та | |
| мн.ч. | от-ме-ни | |
| членувано | от-ме-ни-те | |
| звателна форма | — | |