отмаряне

Речник на българския език

отмаряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отмаръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ма-ря-не
членувано от-ма-ря-не-то
мн.ч. от-ма-ря-ния
членувано от-ма-ря-ни-я-та