отломяване

Речник на българския език

отломяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • отломъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ло-мя-ва-не
членувано от-ло-мя-ва-не-то
мн.ч. от-ло-мя-ва-ния
членувано от-ло-мя-ва-ни-я-та