отлика

Речник на българския език

о̀тлика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. о̀тлики, ж. Признак, по който се различават предмети, явления или действия; различие.

Грешни изписвания (3)

  • отлека
  • отлекъ
  • отликъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ли-ка
членувано от-ли-ка-та
мн.ч. от-ли-ки
членувано от-ли-ки-те
звателна форма