отлив

Речник на българския език

о̀тлив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀тливи, (два) о̀тлива, м.
1. Периодически повтарящо се понижение на морското ниво.
2. Прен. Намаляване на нещо, оттегляне от нещо. Отлив на посетители в театъра.

Грешни изписвания (3)

  • отлев
  • отлеф
  • отлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-лив
непълен член от-ли-ва
пълен член от-ли-вът
мн.ч. от-ли-ви
членувано от-ли-ви-те
бройна форма от-ли-ва
звателна форма