отит

Речник на българския език

отѝт — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. отѝти, (два) отѝта, м. Спец. Възпаление на външното или средното ухо.

Грешни изписвания (1)

  • утит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. отит
непълен член оти-та
пълен член оти-тът
мн.ч. оти-ти
членувано оти-ти-те
бройна форма оти-та
звателна форма —

Връзки