отглаголен

Речник на българския език

отглаго̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

отглаго̀лна, отглаго̀лно, мн. отглаго̀лни, прил. Спец. В граматиката — който е образуван от глагол. Отглаголни съществителни.

Грешни изписвания (7)

  • отглаголин
  • отглъголен
  • отглъголин
  • утглаголен
  • утглаголин
  • утглъголен
  • утглъголин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. от-г-ла-го-лен
непълен член от-г-ла-гол-ния
пълен член от-г-ла-гол-ни-ят
ж. р. от-г-ла-гол-на
членувано от-г-ла-гол-на-та
ср. р. от-г-ла-гол-но
членувано от-г-ла-гол-но-то
мн. ч. от-г-ла-гол-ни
членувано от-г-ла-гол-ни-те