отвътре

Речник на българския език

отвъ̀тре — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. От вътрешната страна. Отвътре къщата е подредена, чиста.
2. От вътрешността на нещо. Отвътре излезе сестра му.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отвътри
  • утвътре
  • утвътри

Връзки