отвинтване

Речник на българския език

отвѝнтване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отвинтвани
  • отвинтвъне
  • отвинтвъни
  • утвинтване
  • утвинтвани
  • утвинтвъне
  • утвинтвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-вин-т-ва-не
членувано от-вин-т-ва-не-то
мн.ч. от-вин-т-ва-ния
членувано от-вин-т-ва-ни-я-та