осъзнат

Речник на българския език

1. осъзнат прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. осъз-нат
непълен член осъз-на-тия
пълен член осъз-на-ти-ят
ж. р. осъз-на-та
членувано осъз-на-та-та
ср. р. осъз-на-то
членувано осъз-на-то-то
мн. ч. осъз-на-ти
членувано осъз-на-ти-те

2. осъзнат — мин. страд. прич. м. р.

осъзнат е производна форма на осъзная (мин. страд. прич. м. р.).