остърган

Речник на българския език

1. остърган прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-тър-ган
непълен член ос-тър-га-ния
пълен член ос-тър-га-ни-ят
ж. р. ос-тър-га-на
членувано ос-тър-га-на-та
ср. р. ос-тър-га-но
членувано ос-тър-га-но-то
мн. ч. ос-тър-га-ни
членувано ос-тър-га-ни-те

2. остърган — мин. страд. прич. м. р.

остърган е производна форма на остържа (мин. страд. прич. м. р.).