остървен

Речник на българския език

остървен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-тър-вен
непълен член ос-тър-ве-ния
пълен член ос-тър-ве-ни-ят
ж. р. ос-тър-ве-на
членувано ос-тър-ве-на-та
ср. р. ос-тър-ве-но
членувано ос-тър-ве-но-то
мн. ч. ос-тър-ве-ни
членувано ос-тър-ве-ни-те