остров

Речник на българския език

1. о̀стров съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀строви, (два) о̀строва, м.
1. Част от суша, която е заобиколена от всички страни с вода.
2. Прен. Нещо, което се отличава от околната среда. Зелен остров в центъра на града.
прил. о̀стровен, о̀стровна, о̀стровно, мн. о̀стровни. Островна държава.

Грешни изписвания (3)

  • острув
  • остроф
  • оструф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-ров
непълен член ос-т-ро-ва
пълен член ос-т-ро-вът
мн.ч. ос-т-ро-ви
членувано ос-т-ро-ви-те
бройна форма ос-т-ро-ва
звателна форма

2. О̀стров географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Острув
  • Остроф
  • Оструф