острене

Речник на българския език

острене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-т-ре-не
членувано ос-т-ре-не-то
мн.ч. ос-т-ре-ния
членувано ос-т-ре-ни-я-та