остеопороза

Речник на българския език

о̀стеопоро̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мед. Намаляване на масата на костното вещество, което води до повишен риск от фрактури. Дължи се на повишена остеокластна костна резорбция или на понижен синтез на костно вещество. Различават се: първична остеопороза (сенилна, постменопаузна), вторична остеопороза (при бъбречни, ендокринни и други заболявания) и идиопатична остеопороза.

Грешни изписвания (15)

  • остеопорозъ
  • остеопуроза
  • остеопурозъ
  • остеупороза
  • остеупорозъ
  • остеупуроза
  • остеупурозъ
  • остиопороза
  • остиопорозъ
  • остиопуроза
  • остиопурозъ
  • остиупороза
  • остиупорозъ
  • остиупуроза
  • остиупурозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-те-о-по-ро-за
членувано ос-те-о-по-ро-за-та
мн.ч. ос-те-о-по-ро-зи
членувано ос-те-о-по-ро-зи-те
звателна форма