особа

Речник на българския език

осо̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. осо̀би, ж.
1. Важен човек, високопоставена личност. Царска особа.
2. Особен човек, личност. Търси те някаква особа. Известна особа.

Грешни изписвания (3)

  • особъ
  • усоба
  • усобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. осо-ба
членувано осо-ба-та
мн.ч. осо-би
членувано осо-би-те
звателна форма