основаване

Речник на българския език

основа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • основавани
  • основавъне
  • основавъни
  • оснуваване
  • оснувавани
  • оснувавъне
  • оснувавъни
  • усноваване
  • усновавани
  • усновавъне
  • усновавъни
  • уснуваване
  • уснувавани
  • уснувавъне
  • уснувавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос-но-ва-ва-не
членувано ос-но-ва-ва-не-то
мн.ч. ос-но-ва-ва-ния
членувано ос-но-ва-ва-ни-я-та