осмократен

Речник на българския език

осмокра̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • осмократин
  • осмукратен
  • осмукратин
  • усмократен
  • усмократин
  • усмукратен
  • усмукратин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ос-мок-ра-тен
непълен член ос-мок-рат-ния
пълен член ос-мок-рат-ни-ят
ж. р. ос-мок-рат-на
членувано ос-мок-рат-на-та
ср. р. ос-мок-рат-но
членувано ос-мок-рат-но-то
мн. ч. ос-мок-рат-ни
членувано ос-мок-рат-ни-те